May 14, 2014, 12:00 AM

Колко е часът (Въпроси от камината)

  Poetry » Love
2.5K 0 7

 - Искра?! --------------------------------- Колко е часът? - Часът е Всякога - откакто те обичам онзи ден. --------------------------------- Колко е часът сега? - Часът е Николко - защото те обичам вчера. --------------------------------- Колко е часът? - Сега е Никога - защото още те обичам всеки ден. --------------------------------- Колко е Светът, Тъга? - Светът е Нищото - защото в шепата ти се съблича само пепел. --------------------------------- А датата е същата: Живот. --------------------------------- А Животът - същият: Съществуване. --------------------------------- А съществувам ли всъщност: Преструване. --------------------------------- А Светът ми е лудост: Загубена. --------------------------------- Сутрин. --------------------------------- Студена пепел --------------------------------- Събуждане. --------------------------------- А не е светло.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Северина Даниелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нестандартно по форма, но като послание
    съдържа истини актуални днес, били са и вчера,
    ще бъдат и утре, защото несъвършенството на
    човешката природа е, била е, и винаги ще
    бъде: " Сутрин. Студена пепел. Събуждане. А не е светло."
    Поздрави за оригиналната авторка! Бъди!
  • Спешъл идишън за специалният Тото :
    Iви в-нт:
    - Искра?!
    --------------------------
    Колко е часът?
    - Часът е Всякога -
    от както те обичам
    онзи ден.
    --------------------------
    Колко е часът сега?
    - Часът е Николко -
    защото те обичам
    вчера.
    --------------------------
    Колко е часът?
    - Сега е Никога -
    защото още те обичам
    всеки ден.
    --------------------------
    Колко е Светът, Тъга?
    - Светът е Нищото -
    защото в шепата ти
    се съблича само пепел.
    --------------------------
    А датата е същата:
    Живот.
    --------------------------
    А Животът - същият:
    Съществуване.
    --------------------------
    А съществувам ли всъщност:
    Преструване.
    --------------------------
    А Светът ми е лудост:
    Загубена.
    --------------------------
    Сутрин.
    --------------------------
    Студена пепел.
    --------------------------
    Събуждане.
    П.С.: Надявам се така да ти прилича повече на стихотворение... и колкото и да ти е чудно - твоето присъствие винаги ме радва (: -С
  • В тези редчета си казала много...
    Харесах и оригиналността.

    Поздрав, Северина!
  • Първоначално се затрудних, откъде да започна да го чета, но се справих! И ти казвам едно голямо браво, Северина! Много е силна поезията ти; има емоция има философия има нестандартно излагане на идеите, изобщо има всичко от това ,което трябва да притежава един съвременен автор. Продължавай да твориш и имайки предвид, че сега си само на 19- сет, представям си какви неща ще пишеш след 10 години, например! Успех и нека музата да бъде винаги с теб!
  • Само заради тебе Тото - утре в оригинален вариант Не искам да се чувствам виновна, ако израстнат 4 на тяхно място... -С

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...