May 14, 2014, 12:00 AM

Колко е часът (Въпроси от камината)

  Poetry » Love
2.5K 0 7

 - Искра?! --------------------------------- Колко е часът? - Часът е Всякога - откакто те обичам онзи ден. --------------------------------- Колко е часът сега? - Часът е Николко - защото те обичам вчера. --------------------------------- Колко е часът? - Сега е Никога - защото още те обичам всеки ден. --------------------------------- Колко е Светът, Тъга? - Светът е Нищото - защото в шепата ти се съблича само пепел. --------------------------------- А датата е същата: Живот. --------------------------------- А Животът - същият: Съществуване. --------------------------------- А съществувам ли всъщност: Преструване. --------------------------------- А Светът ми е лудост: Загубена. --------------------------------- Сутрин. --------------------------------- Студена пепел --------------------------------- Събуждане. --------------------------------- А не е светло.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Северина Даниелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нестандартно по форма, но като послание
    съдържа истини актуални днес, били са и вчера,
    ще бъдат и утре, защото несъвършенството на
    човешката природа е, била е, и винаги ще
    бъде: " Сутрин. Студена пепел. Събуждане. А не е светло."
    Поздрави за оригиналната авторка! Бъди!
  • Спешъл идишън за специалният Тото :
    Iви в-нт:
    - Искра?!
    --------------------------
    Колко е часът?
    - Часът е Всякога -
    от както те обичам
    онзи ден.
    --------------------------
    Колко е часът сега?
    - Часът е Николко -
    защото те обичам
    вчера.
    --------------------------
    Колко е часът?
    - Сега е Никога -
    защото още те обичам
    всеки ден.
    --------------------------
    Колко е Светът, Тъга?
    - Светът е Нищото -
    защото в шепата ти
    се съблича само пепел.
    --------------------------
    А датата е същата:
    Живот.
    --------------------------
    А Животът - същият:
    Съществуване.
    --------------------------
    А съществувам ли всъщност:
    Преструване.
    --------------------------
    А Светът ми е лудост:
    Загубена.
    --------------------------
    Сутрин.
    --------------------------
    Студена пепел.
    --------------------------
    Събуждане.
    П.С.: Надявам се така да ти прилича повече на стихотворение... и колкото и да ти е чудно - твоето присъствие винаги ме радва (: -С
  • В тези редчета си казала много...
    Харесах и оригиналността.

    Поздрав, Северина!
  • Първоначално се затрудних, откъде да започна да го чета, но се справих! И ти казвам едно голямо браво, Северина! Много е силна поезията ти; има емоция има философия има нестандартно излагане на идеите, изобщо има всичко от това ,което трябва да притежава един съвременен автор. Продължавай да твориш и имайки предвид, че сега си само на 19- сет, представям си какви неща ще пишеш след 10 години, например! Успех и нека музата да бъде винаги с теб!
  • Само заради тебе Тото - утре в оригинален вариант Не искам да се чувствам виновна, ако израстнат 4 на тяхно място... -С

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...