Ангар (Ангел Чортов)
795 1871
Jul 29, 2011, 8:05 AM

Колко малко ни трябва, за да бъдем щастливи 

  Poetry » Phylosophy
1492 0 4

 

 

Аз веднъж излязох без чадър

из града,

но дъжд не заваля.

Този свят е толкова добър –

даже и на мен ми провървя!

© Ангел Чортов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Радвам се че сте съгласни с мене, Силви и Валентино. А на тебе поради какво ти се вижда противоречиво, Нини - аз не съм си забелязал противоречие. Жарава, никакъв чадър не съм мъкнал - и именно в това ми е бил късмета, че без да съм го мъкнал, не съм се измокрил. И ти няма как да не си била много щастлива, Мария - щом това го е направил за тебе любимият човек! Дениска, не се учудвам, че облаците са се влачили след тебе, както те следва и Слънцето, както и Месецът, и всичко от мъжки род! Както след мене пък се влачи Луната:
    "Тичам аз по пътя през нивята,
    а над облачната пелена,
    тича успоредно с мен нататък
    и ме следва пълната Луна!"
  • Даааааа, малките неща са най-големи!
  • Като какво може да се определи това стихче? Като едно нищо – толкова е незначително.
    Защо го пуснах – защото очаквах критика и съмнение – стихче ли е то изобщо? Според мене е стихче, защото в четирите му реда има две двойки рими – “веднъж - дъжд” и “чадър - добър”. То показва, че римуваните думи не е задължително да бъдат разположени на края на редовете - като съседни или кръстосани. Римите могат да бъдат много далече една от друга, дори едната в началото, а другата в края на стихотворението, но съзвучието им пак ще се усеща.

    Второто, което илюстрира, е важноста и ролята на заглавието. Че заглавието може да замести цял куп от думи. Ако стихчето вместо заглавие имаше три звездички, остава неясно внушението – че трябва да умеем да се радваме и на малките неща.

    Стихчето и натъжава - колко ли тъжен трябва да е живота на човек, щом и това счита за щастие. А има и ироничен елемент - колко беден духом трябва да е човек, та и на такива незначителни неща да обръща внимание. Ама че си го разхвалих - но се надявам и това да приемете като самоирония!

  • Луд късметлия! А облаците като ме видят, все след мен ходят!
Random works
: ??:??