колко още мога
колко още
мога
да
държа
ръката си извита
в смъртоносен
туш
в очакване
на малки
жестове
питам се
така ли ще е
всеки път
така ли
ще ми пари
под очите
та аз
дори не
беля лук
© Питър Хайнрих All rights reserved.
колко още
мога
да
държа
ръката си извита
в смъртоносен
туш
в очакване
на малки
жестове
питам се
така ли ще е
всеки път
така ли
ще ми пари
под очите
та аз
дори не
беля лук
© Питър Хайнрих All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...