КОЛКО ПЪТИ
Ах, колко ли пъти
мил спомен ме връща
към хората скъпи,
към родната къща.
На куката черна
мърмори котлето,
във скута на мама
заспива детето!
Искрици прелитат,
светлее жарава,
върти се животът
и пак продължава.
Животът е силен,
той всичко надвива.
През радост и болка
към края отива.
А там ще ни чака
студено огнище -
на спомени стари
едно пепелище!
© Анка Келешева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
