Комети и свещи
Навън студът разкърши рамене,
а колоните внезапно побеляха.
Нощта забрави май да спомене-
звездите тихомълком се прибраха.
На топло и таванът е небе,
а свещите са златните звездици.
Ръцете ти са моите криле
и пърха обичта във две зеници.
Светът наднича в нашите очи,
в огнището танцува светлината.
Вселената не диша и мълчи,
кометите са факли над земята.
Навън студът разкърши рамене,
а колоните внезапно побеляха.
Нощта забрави! Как да спомене?
Звездите тихомълком се прибраха.
Детелина И.Стефанова ✍️🍀
© Детелина Стефанова All rights reserved.
