Конекрадецът
КОНЕКРАДЕЦЪТ
… слънце ляга на копраля, залезът разчорля пустош,
пътник хълмите преваля – и към селото се спуща,
другоселец е – личи си, стиска във ръка секира,
все по дирите лисичи смъква се откъм баира,
после спира на шосето, дълго рови за кибрита,
трябва да излезе кметът и – какъв е? – да го пита,
на чия врата ще хлопа със тояжката си крива? –
хляб ли иска, или сопа? – и кога ще си отива,
пътниче, добре дошъл си! – поседни ми край стобора,
може би те гонят вълци, или глутници от хора? –
яж, каквото Бог ми даде – и дано да ти хареса,
ако ли си конекрадец, кончето е под навеса! –
и препускай по-далече! – селото е прокълнато,
в гробището всяка вечер скача огънят на злато,
край порутените къщи нощем се кикотят веди,
и – кръвясали, се мръщят сутрин моите съседи,
а когато плисне слънце над поляните с босилек,
и напуканите грънци от стобора се ухилят,
аз ще тръгна подир тебе – да си найда дом и мира,
със една торбичка хлебец – и звънтящата секира.
© Валери Станков All rights reserved.
