Nov 13, 2006, 7:07 PM

Констатация

  Poetry
1.3K 0 12
Ето душата ми-
Стар морски фар
Замълчал
Непривикнал със климата

Леко килнат встрани
С недосчупен фенер
и несветещ,
и тъжен през зимата

С раздробена снага
Сутрин скрит от мъгла
С неразказани доста истории...

Той стои полуправ
Не усеща студа
Спрял и с птиците да говори...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...