Колко си светъл и колко си черен понякога! Сякаш в главата ти сто сатани се вселяват. Влюбваш се. Мразиш. А после предаваш приятели... Обич градиш. А след миг - със замах разрушаваш.
Странна е тази изгаряща дяволска сила, дето те тласка към толкова гибелни грешки. Търсиш Доброто. Но Злото, все пак, те надвива. И се загубваш. И после се питаш къде си.
Митове раждаш и дълго сред тях се спасяваш. Даже си вярваш, че можеш достоен да бъдеш. Но разрушителни сили внезапно плътта ти разравят и те запращат, разкъсан, към черното дъно.
А Светлината навярно все пак ще възкръсне! Ще се пребори със мрака и злото ще върже. Ще се изрови със лакти и кървави пръсти.
Феникса, Феникса се ражда от пепелта!!! И пак се редуват добро и зло, падане и ставане, изгаряне и възраждане!!! Кръговрат, но ,,Светлината навярно все пак ще възкръсне!'' Аз бих добавила, въпреки всичко ще възкръсне! Чудесен стих!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.