Колко си светъл и колко си черен понякога!
Сякаш в главата ти сто сатани се вселяват.
Влюбваш се. Мразиш. А после предаваш приятели...
Обич градиш. А след миг - със замах разрушаваш.
Странна е тази изгаряща дяволска сила,
дето те тласка към толкова гибелни грешки.
Търсиш Доброто.
Но Злото, все пак, те надвива.
И се загубваш. И после се питаш къде си.
Митове раждаш и дълго сред тях се спасяваш.
Даже си вярваш, че можеш достоен да бъдеш.
Но разрушителни сили внезапно плътта ти разравят ...