Контрасти
Колко си светъл и колко си черен понякога!
Сякаш в главата ти сто сатани се вселяват.
Влюбваш се. Мразиш. А после предаваш приятели...
Обич градиш. А след миг - със замах разрушаваш.
Странна е тази изгаряща дяволска сила,
дето те тласка към толкова гибелни грешки.
Търсиш Доброто.
Но Злото, все пак, те надвива.
И се загубваш. И после се питаш къде си.
Митове раждаш и дълго сред тях се спасяваш.
Даже си вярваш, че можеш достоен да бъдеш.
Но разрушителни сили внезапно плътта ти разравят
и те запращат, разкъсан, към черното дъно.
А Светлината навярно все пак ще възкръсне!
Ще се пребори със мрака и злото ще върже.
Ще се изрови със лакти и кървави пръсти.
...Но да си пепел след огън е толкова тъжно...
Сякаш в главата ти сто сатани се вселяват.
Влюбваш се. Мразиш. А после предаваш приятели...
Обич градиш. А след миг - със замах разрушаваш.
Странна е тази изгаряща дяволска сила,
дето те тласка към толкова гибелни грешки.
Търсиш Доброто.
Но Злото, все пак, те надвива.
И се загубваш. И после се питаш къде си.
Митове раждаш и дълго сред тях се спасяваш.
Даже си вярваш, че можеш достоен да бъдеш.
Но разрушителни сили внезапно плътта ти разравят
и те запращат, разкъсан, към черното дъно.
А Светлината навярно все пак ще възкръсне!
Ще се пребори със мрака и злото ще върже.
Ще се изрови със лакти и кървави пръсти.
...Но да си пепел след огън е толкова тъжно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
