Контрасти
Те са там и си милват ръцете под масата.
Той отсреща поредния вестник чете.
На небето прибират в очите окраската,
а зад вестника тихо тъгата расте.
Те са влюбени, спират минутите с пръсти.
Той изправя покривката с острия ръб.
За ръба на душата му вече е късно,
островърх е от спомени, носещи скръб.
Те се смеят, разменят си нежност и думи.
Той допива горчиво кафето на екс
и оставя на масата левче безшумно,
не намерил и днеска от спомени лек.
Те остават, тъй влюбени, летни и дръзки.
Той нахлупва каскета си вън на студа,
самотата го следва и в него се плъзва.
Те – щастливи. Последно… така ги видя.
© Ани Монева All rights reserved.
