Nov 4, 2022, 11:02 AM

Копче за цветни сънища 

  Poetry » Phylosophy
387 4 6

КОПЧЕ ЗА ЦВЕТНИ СЪНИЩА

Настана вече време за туршия.
Ухае на дафинов лист и чесън,
оцет, бахар и сливова ракия.
Но аз дори не знам къде съм.

В сезона, в който кишата набъбва
и с мокрите си орди ни превзема,
усещам се като объркан пътник
в тунелите на непознато време.

И ненавиждам зимните талази,
прииждащи през сивото зад хълма.
О, златна есен, как не те опазих,
като парица скъпа да те кътам –

сред гънките на шарената черга –
от баба ми прибрана нявга в скрина,
в кандилцето, угаснало без време –
когато безвъзвратно си замина.

Резето е разбито, пред вратата
намерих само сламки разпилени –
писма, които никога не пратих,
и думи – неизречени навреме.
 

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ще ти подаря, Нинка. Аз сънувам само цветни сънища. (Било диагноза, ама карай )
  • И на сън, и наяве чувстваме липсите зад разбитите резета... Спомени, спомени, хубави спомени, изтъкани от обич и тъга! Поздравления, Вале! Ще си го скътам...
  • Благодаря, Стойчо
  • 🙂 ...
  • Бих искала да имам едно копче за цветни сънища!
  • Да премълча-ще изпадна в грях.
    Да те лаская-няма да е истина.
    Събрала си тъга пречиствана
    до мъдрост.И сънища за тях.
Random works
: ??:??