Копче за цветни сънища
КОПЧЕ ЗА ЦВЕТНИ СЪНИЩА
Настана вече време за туршия.
Ухае на дафинов лист и чесън,
оцет, бахар и сливова ракия.
Но аз дори не знам къде съм.
В сезона, в който кишата набъбва
и с мокрите си орди ни превзема,
усещам се като объркан пътник
в тунелите на непознато време.
И ненавиждам зимните талази,
прииждащи през сивото зад хълма.
О, златна есен, как не те опазих,
като парица скъпа да те кътам –
сред гънките на шарената черга –
от баба ми прибрана нявга в скрина,
в кандилцето, угаснало без време –
когато безвъзвратно си замина.
Резето е разбито, пред вратата
намерих само сламки разпилени –
писма, които никога не пратих,
и думи – неизречени навреме.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
)
