Копеле, добре са богатите!
Гледам побойника право в очите
и питам - Кажи ми, защо?
А той си чертае нещо във пясъка,
ръмжи и повтаря - Защо?!
Гледа в очите ми нагло насилника,
ту запримигва, като малко дете.
От добрината в очите ми
злоба в очите му сили набира
и бързо расте...
Расте... и опипва
гневът му паветата,
и крива усмивка
лицето раздира.
Изправям се ядно. От вътре е тясно.
А той се присвива като сритано псе.
Креснах в лицето му - Копеле недно!
Щеше да учиш... Искаше да работиш...
Къде са мечтите ти?! Къде ги продаде?!
Кажи ми, кажи ми къде?
Къде ли си тръгнало, хлапе със хлапе?!
А той ми отвръща - Нали съм общак.
Бъркам бетона с арматурени пръсти.
Баща ми е просяк, алкохолик е, бездомник.
Все се налива и наобратно се кръсти.
Е, аз съм побойник - квартален съм копелдак!
Мечтите заложих... с парите си купих
любов... и ракия и забрава в аванс.
Дори и не крия - със дрога се друсах...
Мамка му! Копеле, добре са богатите!
Расте... и опипва
гневът му тополите.
Върховете им реже
и засипва колоните -
мирните граждани с гняв...
Ръбат е животът му, като павето
в ръцете му. Тежък е зарът
на тази съдба. Псува небето
и плюе хлапето... Плюе във пясъка
и махва с ръка...
Какво ли са сторили мръсните улици
с твоята горда, хлапашка душа?!
Трябва да учиш, работи със главата...
... Погледни си краката в скъсаните обуща!
А той ми отвръща - Дойде ми до гуша!
Не искам да уча! Не ща да робувам!
Тръбата в главата и ето мангизи!...
Докато дойде редът и за мен във пандиза.
- Така е, братленце, нямам си друго-
поглежда краката - Само тези обуща.
Парчето тръба и наглата злоба!
Армиран животът ми, по-як от бетона.
Стига бе, фукльо, стига ме учи!
Гледам насилника, но виждам хлапака...
...не знае какво е любов, без омраза...
... Човек без послание е, Човек без призвание...
Малък човек е, просто добър по природа.
Младият, новият най-беден човек,
болен от бедност - опасна зараза,
хваща тръбата и поема в гората -
в бетонната тръгва на лов...
и питам - Кажи ми, защо?
А той си чертае нещо във пясъка,
ръмжи и повтаря - Защо?!
Гледа в очите ми нагло насилника,
ту запримигва, като малко дете.
От добрината в очите ми
злоба в очите му сили набира
и бързо расте...
Расте... и опипва
гневът му паветата,
и крива усмивка
лицето раздира.
Изправям се ядно. От вътре е тясно.
А той се присвива като сритано псе.
Креснах в лицето му - Копеле недно!
Щеше да учиш... Искаше да работиш...
Къде са мечтите ти?! Къде ги продаде?!
Кажи ми, кажи ми къде?
Къде ли си тръгнало, хлапе със хлапе?!
А той ми отвръща - Нали съм общак.
Бъркам бетона с арматурени пръсти.
Баща ми е просяк, алкохолик е, бездомник.
Все се налива и наобратно се кръсти.
Е, аз съм побойник - квартален съм копелдак!
Мечтите заложих... с парите си купих
любов... и ракия и забрава в аванс.
Дори и не крия - със дрога се друсах...
Мамка му! Копеле, добре са богатите!
Расте... и опипва
гневът му тополите.
Върховете им реже
и засипва колоните -
мирните граждани с гняв...
Ръбат е животът му, като павето
в ръцете му. Тежък е зарът
на тази съдба. Псува небето
и плюе хлапето... Плюе във пясъка
и махва с ръка...
Какво ли са сторили мръсните улици
с твоята горда, хлапашка душа?!
Трябва да учиш, работи със главата...
... Погледни си краката в скъсаните обуща!
А той ми отвръща - Дойде ми до гуша!
Не искам да уча! Не ща да робувам!
Тръбата в главата и ето мангизи!...
Докато дойде редът и за мен във пандиза.
- Така е, братленце, нямам си друго-
поглежда краката - Само тези обуща.
Парчето тръба и наглата злоба!
Армиран животът ми, по-як от бетона.
Стига бе, фукльо, стига ме учи!
Гледам насилника, но виждам хлапака...
...не знае какво е любов, без омраза...
... Човек без послание е, Човек без призвание...
Малък човек е, просто добър по природа.
Младият, новият най-беден човек,
болен от бедност - опасна зараза,
хваща тръбата и поема в гората -
в бетонната тръгва на лов...
© Димитър Ганчев All rights reserved.
