Копнеж

Вечерта е тиха.
С чаша вино във ръка,
седнали сме сред приглушена светлина.
Усещам как бавно спуска се твоята топла ръка и цяла обгръща ме, да избягам не мога да си позволя. 
Поглед – страшен е, не мога да му устоя
нежно галиш лицето ми, сърцето ми спря. 
Дъхът ти докосва ме нежно, аз обръщам глава. 
Не мога да ти се отдам, не мога с теб да съгреша. 
Но... устните ти меки карат ме да се топя,

Цялата настръхвам и иска ми се да крещя,
Прехапвам устни и мълча,
Споменът остава в тишина…