Nov 12, 2005, 9:47 PM

"Копнеж"

  Poetry
1.3K 0 1

Не знам дали е точно стихотворение:) Просто седнах и го написах , а вече какво се е получило ще се видат отзвуците (ако има такива де:).

Обичам погледа ти ,
толкова искрен и пълен с любов.
Усещам с всяка частица от тялото ми
твоите очи.
Очи, копнеещи да докосват със страст, жадуващи за всяка тръпка,
пропълзяваща толкова бързо,
но и толкова сладка.
Дъхът ти гали кожата ми,
устните ти я целуват,
а очите се любуват.
Допирът до мен възбужда сетивата ти ,
притъпява разума
и сърцето започва да бие по-силно
и още по-жадно за всеки трепет,
за всяко желание.
Отдаваме се един на друг с всяко движение,
както пламъкът копнее да се разпалва
все повече във всеки следващ миг.
Все едно си чакал всеки ден
да се случи това между нас.
Толкова ясно ти се струва,
но и толкова загадъчно от още преливащи, нови и неутолими страсти,
напиращи в съзнанието ти.
А луната скрива всичко от чуждите погледи със своето наметало на нежността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не , не се сърдя , за да се извиняваш Благодаря за мнението даже , но ако може малко насоки относно това за подреждането и трудното четене . Аз нямам никакъв опит и ако може помощ ще се радвам

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...