Jun 7, 2012, 10:43 AM

Копнеж по моето село

  Poetry » Civic
819 1 1

 

 

  Копнеж по моето  село

 

Копнял съм аз с копнежа на селата,

защото  мляко там съм забозал.

Макар че се загубих във мъглата 

и другаде получих своя дял!

 

Аз пътя си от селото захванах.

Израснах там под селското небе.

И романтичен селянин останах.

Във селото е моето сърце!...

 

От селото  душата си получих 

и толкова години пропилях 

присъдата си градска да получа,

но фен на селото си останах...

 

Обичам  стиската зелено сяно,

която пред магарето върви...

Без нея сякаш времето е спряло...

Не искам градски хитрини.

 

Не съм се възхищавал от Андрешко,

Бай   Ганя  не съм смятал за баща.

О, знам, че в село се живее тежко,

роят се и безумните  неща!

         28.07.1950 г. Драгойново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...