Копнеж за Рая

Живот безкраен, млада душа
огромен извор с бистра вода,
хладен поток и извори чисти,
волните птици сред облаци бистри,
чудесна природа и сипеи стари,
зелена ливада,цветя и морави,
въздух кристален пропит от роса,
и вятър прохладен по мойта коса.
искрени чувства, красива дъга,
провесила струни през гъста мъгла,
покоят безкраен на ехо далечно,
аз искам спокойствие синьо и вечно,
цветя, водопади, животни и мир,
се гонят в безкрая на вечната шир.
Дървета с корони надвесили клони,
над мойта глава,
безшумните храсти в красива гора.
аз и Бог сме сами във Света,
говорим без думи и шепнем със сетива,
спокойствие, нежност красива душа,
крача по пътя, осипан с листа.
Есен с характер на Лято,
достигам до плитечко блато,
лилии нежни, зелени жабоци,
ручеи бързи и бистри потоци.
Пеперуди танцуват, а вятърат свеж,
ги гали безспирно със своят копнеж.