Jul 27, 2011, 2:18 PM

Копнежно 5

  Poetry » Love
793 0 4

В гореща лятна нощ ще се намерим

и ще потънем в житните поля,

небето за любов ще заговори

и ще замлъкнат птичите крила...

 

Онемели класовете ще тръпнат

пред природната ни красота,

ще се обичаме, дори когато съмне,

забравили за всяка суета...

 

Звездите ще угаснат постепенно,

луната в самота ще се стопи,

и само обичта свещена

като факла дълго ще гори...

 

Ще спре за миг да се върти светът,

морето ще потъне в нашите очи,

душите зажаднели щом се преплетат -

ще запламтим, две влюбени искри...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радосвета Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...