Aug 11, 2009, 10:48 AM

Корабокрушенци

  Poetry
859 0 3

Като отломки дребни

от кораби разбити,

подмятат ни вълните 

на живота "ОКЕАН"!

 

Понасяме се с прилива

към бряг красив, лазурен,

но отливът ни върща

пак назад,

 

където бурята бушува,

надигат се вълните

и вихри се страхотен

ураган!

 

Там нуждата сторъка

ни хваща пак за гушите,

душите ни затваря

във капан.

 

И бориме се яката,

къртиме с ръцете си

зъбите на живота

"ОКЕАН"!

 

Но, щом се пак изтръгнем

от хватката жестока,

на бурният житейски

"ОКЕАН",

 

ще яхнем ний вълните

и с прилива ще тръгнем

да търсим слънчевия 

бряг мечтан!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ракина Радева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...