old_scoundrel (Александър Белчев) old_scoundrel (Александър Белчев)
3 175
Apr 4, 2008, 8:00 AM

Косачка

  Poetry » Other
1.1K 0 6

 

 

Двигателят
мълчи задавен –
Животът се съпротивлява.
Не корен,
метастазно бурен –
не му се мре на жилав бурен.
Трева уж,
а нашепва важното:
позорно е да се откажеш.

.....................................................
.....................................................


Насилникът
тогава губи:
когато в жертвата е влюбен.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Белчев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • sofia_air (Людмила Билярска)
    sofia_air (Людмила Билярска)
    Интересно, като замисъл. Добре изведена поанта.
    Поздрави, Алекс!
  • natiii (Наташа Басарова)
    natiii (Наташа Басарова)
    Аплодисменти!!!
  • old_scoundrel (Александър Белчев)
    old_scoundrel (Александър Белчев)
    NikitaYan (Шизофренина ) 4-04-2008г. 11:02
    много е различно и с това печелиш моите поздравления ( колкото и незначителен плевел да съм аз) и моята шестица разбира се
    Благодаря, но срещу това твърдение винаги съм роптал: няма незначителни хора, няма плевели, според мен - всеки носи своята неповторима индивидуалност и в нещо и за някого е най-важното на света. Въпросът е да успее да разбере в какво и за кого. Кураж в борбата за себедоказване, тя за всички ни е трудна...
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Много оригинално...и истинско...
    замислящ стих.Поздрав, Александър.
  • NikitaYan (Анин)
    NikitaYan (Анин)
    много е различно и с това печелиш моите поздравления ( колкото и незначителен плевел да съм аз) и моята шестица разбира се

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0