Кошче за душевни отпадъци
В душата пазя много чужди болки,
за моите мъки вече място няма.
Моите сълзи за тях май са билки,
а сърцето за тяхната скръб е храма.
Те явно мислят, че съм щастлива,
щом веднъж не попитаха за мен.
И говорят ми за тях, а аз гледам мълчалива
и така минава всеки следващ ден.
Сърцето май е моят най-верен приятел,
само то знае какво попари моята душа.
На него с часове му споделям всичко,
което искам пред всички да изкрещя!
А те не спират да идват и да споделят
за поредния им мъничък скандал.
Явно само при мен утеха могат да намерят,
но не знаят, че душата ми превърнаха в парцал!
И говорят, и говорят, и ми плачат,
но те поне намерили са любовта!
Защото от техните проблеми не ме чуха
как казах им, че без него ще умра...
за моите мъки вече място няма.
Моите сълзи за тях май са билки,
а сърцето за тяхната скръб е храма.
Те явно мислят, че съм щастлива,
щом веднъж не попитаха за мен.
И говорят ми за тях, а аз гледам мълчалива
и така минава всеки следващ ден.
Сърцето май е моят най-верен приятел,
само то знае какво попари моята душа.
На него с часове му споделям всичко,
което искам пред всички да изкрещя!
А те не спират да идват и да споделят
за поредния им мъничък скандал.
Явно само при мен утеха могат да намерят,
но не знаят, че душата ми превърнаха в парцал!
И говорят, и говорят, и ми плачат,
но те поне намерили са любовта!
Защото от техните проблеми не ме чуха
как казах им, че без него ще умра...
© Ванеса All rights reserved.
