vanesa_crazy (Ванеса)
103 1597
Nov 20, 2008, 11:42 PM

Кошче за душевни отпадъци 

  Poetry
1058 0 10
В душата пазя много чужди болки,
за моите мъки вече място няма.
Моите сълзи за тях май са билки,
а сърцето за тяхната скръб е храма.

Те явно мислят, че съм щастлива,
щом веднъж не попитаха за мен.
И говорят ми за тях, а аз гледам мълчалива
и така минава всеки следващ ден.

Сърцето май е моят най-верен приятел,
само то знае какво попари моята душа.
На него с часове му споделям всичко,
което искам пред всички да изкрещя!

А те не спират да идват и да споделят
за поредния им мъничък скандал.
Явно само при мен утеха могат да намерят,
но не знаят, че душата ми превърнаха в парцал!

И говорят, и говорят, и ми плачат,
но те поне намерили са любовта!
Защото от техните проблеми не ме чуха
как казах им, че без него ще умра...

© Ванеса All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??