Кошмар
КОШМАР
На Т. Симеонов
В мрак
съзрях
с тревога –
на колèне
седнал индивид
как
от страх
от Бога
тихо стене,
свит до гроб разрит.
Той
по знак
се сведе.
Вътре в гроба
с ужас разпозна
свой
близнак
по-бледен
от зад облак
тлееща луна.
Аз
стоях
приведен.
Безучастно
гледах на това.
В час
на грях
последен
стана ясно –
с луда съм глава.
В миг
на студ
предвечен,
той назаде
извъртя се… ГРЪМ!
С вик
на луд
разсече
мрака хладен –
като него съм!…
Сам
от днес
не зная
кой съм всъщност
и дали стаен
там,
злочест
незнайник,
грозно смръщен,
с ужас гледа мен!
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
