Кота нула
Милост за совите - Радост Даскалова
Отдавна влизам тихо във животи
и не отварям с взлом врати и рани.
Живея на батерии и кротко.
Сама, сред шумни и еднообразни,
забавни и доволни, кръгли хора,
които се усмихват под часовник,
надничат зад пердето на прозореца,
а нощем се оцъклят като сови.
Срещу съня си първо се оцъклят
с едното си око - циклопи сиви.
Душите им са заешки. По мръкнало
отглеждат страх. И страшно им отива.
Отдавна зная – някак е спокойно
да не докосваш с пръсти кръгли хора.
Така живеят – нули многобройни,
до пръсване напълнени, до горе
със шум. И тегнат точно атом хелий,
достатъчен животи да задръства,
да ги пресова, мачка, да ги мели,
със взлом да ги превзема и прекръства,
докато ти, самотна единица,
докрая се опъваш като струна,
напираш да летиш, да станеш птица.
... И кротка, синевата те целуне.
Дарина Дечева
февруари 2011 г.
© Дарина Дечева All rights reserved.
Пречистващ стих!
