Apr 3, 2017, 10:58 PM

Котаракът в чизми 

  Poetry » Other
3038 7 17
Котаракът в чизми
Знайно е от памтивека, че всъщност смъртен е човекът,
и тъй на мелничаря, житейският кантар отмерил края,
и миг преди да си отиде, решил децата си да види,
и щедро им разпределил, това, което бил спестил:
На най-големия, по право, той мелницата подарил,
а средният с магаре здраво, след брат си се сдобил,
на малкия котак оставил и тръгнал си от този свят,
макар и да не го забравил, почти обрекъл го на глад.
Синът съдбата си проклел, ръцете пред гърдите сплел,
съзрял наследството си малко и казал „Колко жалко!
Кажи със теб какво да правя? Дали пък да не те оставя ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Попов All rights reserved.

Random works
: ??:??