Коте
и до болка аз ще го обикна.
И няма да бъда самотен,
защото със него ще свикна.
Ще го галя и денем, и нощем
по меката нежна опашка -
ще мърка то, още и още
ще иска с очите искрящи.
Ще си купя аз котенце малко.
Ще е толкова мило, невинно!
Ще скача и кротко ще мяука
и мене ще гледа ехидно.
... Ах, туй мъничко коте,
държи се с мен някак неискрено!
Може би мисли ми злото
или може би е добричко наистина.
А защо ли издира всичките мебели
и внася в душата ми хаос?
Под леглото ми бутнало гребена
и върху него... заспало.
О, ей сега е моментът!
Този звяр аз ще разкарам!
Но тъкмо посегнах към него
и то... самичко избяга.
Аз търся те, коте, къде си?
Че е страшно без тебе! Потиснат съм!
Ела (ако знаеш адреса)
на мойто сърце - вече липсваш ми...
© Валери Шуманов All rights reserved.
!