Котката
(по Едгар Алан По)
Сам из Морската градина, след дванайс' и половина,
скитах се в нощта дъждовна, стиснал здраво чер чадър.
Скитах се като бездомен, мъчен от ужасен спомен,
носещ във сърце огромен, като въглен чер, кахър,
помнех, някой бе ми казал думи с вкус на нишадър:
"За поет не си добър!"
Беше есен мразовита и земята бе покрита
с разпилени мокри листи, алени като бакър.
Някак си решил да седна, аз пред себе си погледнах:
чакаше ме пейка ледна – някой сякаш със сатър
беше блъскал тая пейка, някой батко недобър –
лош хайлазин, не и сър!
Близко до алея плажна беше пейчицата влажна,
на която седнах тъжен, стиснал здраво чер чадър.
И видях тогава котка, котка черна на разходка
под дъжда да си се мотка, по листата от бакър.
Тя до пейката приседна и след миг за свой хатър
се качи до мене с "мър"!
Ах, какво това ли значи, черна котка в мен се качи?
Рими почвам, няма начин – поводът е тъй добър!
Сериозно аз ще взема да измайсторя поема,
стих какъвто други нема, да прогони тоз кахър,
който в мен се е загнездил, и вкуса на нишадър
в "За поет не си добър!"
"Музо моя, просвети ме – нека зная твойто име!
Благородна котко, казвай: лейди ли си или сър?
Само име ти кажи ми и ще заредя в миг рими,
звучни, с нищо несравними, и – за твой и мой хатър –
ода аз ще ти напиша, още тук, на тоз чадър!"
Котката отвърна "Мър"!
Що за име чудно има тая котка несмутима,
кръстена от някой дечко, сякаш по погрешка, Мър?
Но с дете не можеш спори, глупост гледа то да стори!
Мене котка проговори – счетох го за знак добър
и я питах "Ще ли бъда победител над кахър?"
Котката отвърна "Мър"!
Отговорът строг ме плесна, сякаш котката ме тресна
право по челото мъдро с някой древен, тъп сатър!
Мисля – "да" ли значи, "не" ли, "мър" когато ти обели,
хитра кат Макиавели, котка свита под чадър?
И признах си, по за лесно, "В тоз език не съм добър."
Тя повтори просто "Мър"!
Грабнат от тъга велика, в отчаяние извиках,
изкрещях на сфинкса странен, сякаш съм на някой кър:
"Има ли в мен гений доза, или само се тормоза
и е моят стих кат проза, писана от куц катър,
прост катър бездарен, място търсещ в конския яхър?"
Тя отново мина с "Мър".
Гневно гръмнах: "Идиотка! Ти си с беден речник котка!"
Сетих се – при мен дошла бе само заради чадър
тази пуста поспаланка, черна като гробна сянка,
тук на сухичко да нанка, скрита от голям бахър.
Ревнах ѝ тогава "Бягай", процедих през зъби "Гър-р".
Тя измърка мазно "Мър-р"!
Стори ми се недостойна репликата ѝ спокойна.
Искаше ми се да сложа котката в голям чебър,
който да засиля мощно в някое дере разкошно,
там да бъде денонощно скършен нейният хатър.
"Беж, преди да съм изпълнил плана си така добър!"
Тя ми се присмя със "Мър"!
Спря пороят див отдавна, ала във тъга безславна
още седнал съм на пейка, шибана като с сатър.
Питам се дали ме бива рима да редя, красива,
а до мен се свива, свива под нещастния чадър
котката и на въпроса, "Съм ли за поет добър?"
се лигави с гадно "Мър".
Вече знае ме навярно всеки чужд турист във Варна,
мен и котката коварна, с нейното безкрайно "мър".
Случва ми се да притичка покрай мене ученичка,
лелка или някой чичка, тлъст като от дъб чебър,
думащ "Котката му казва мъдрост, лек за чер кахър!"
Аз отвръщам – "Не, ве! – Мър!"
© Тошко All rights reserved.