Която и да съм
-Коя си? - тихо ме попита,
галейки със длан лицето ми.
-Коя съм? - тихо се запитах,
забравила, в нощта със теб, за себе си.
На никой съм,
живея в свят от блянове,
които всяка вечер си измислям,
променям роли и призвания,
герои, приказки и притчи.
Понякога съм мъничка светулка,
летейки, тайно вечер обикалям
и осветявам тъмно тъжни устни
със своя огън и човешка вяра.
Друг път съм горска самодива,
изваяна от грях и от копнежи,
безумна, дива и егоистична -
оплитам всички с тънки нежни мрежи.
Понякога съм много, много шумна,
дотолкова, че заглушавам страховете си,
друг път съм тиха, плаха и несигурна,
копнееща за рамо и убежище.
Забравила, в нощта със теб, за себе си,
за миг да кажа, че съм Твоя;
на никой съм,
дори не съм на себе си -
аз просто те обичам и с това се боря.
© Пламена Троева All rights reserved.
