Oct 22, 2015, 11:24 AM

Крадец

  Poetry » Love
665 0 5

Промъкна се като крадец,
отмъкна ми сърцето и избяга.
Заключил си го в тъмният дворец
и обявил си го като награда.
А то горкото страда всеки ден,
надява се, че може да избяга,
нали си чул за птицата в плен,
превръща се веднага в жаба.
Не беше май така, но все едно,
сърцето си е мое и го искам,
ще го превърна огнено кълбо
ще те дамгосам, стига да поискам.
Ще ти изпратя после леден дъжд,
да зъзнеш, в теб да се разплиска
и пак ще си един самотен мъж,
адреса знаеш - беше до поискване.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...