Feb 19, 2009, 8:22 PM

Крадец на душата ми

  Poetry » Love
1.2K 0 1
Не знам дали поиска всичко,
но аз всичко ти дадох...
любов, мечти...
ласки, нежност...
сърцето си.

Дадох ти всичко -
блясъка в очите ми,
трепета на устните ми
огън... и страст.
Бях в плен на любовта ти.
Знам как за теб горях.

Защо не разбрах,
че ще откраднеш душата ми?

Вече съм непозната за себе си.

Любовта ми към теб
заличи всички спомени
от миналото ми,
всички следи в сърцето.
Ти си началото и края,
а аз съм разпиляна.

Ако нявга си тръгнеш,
не се връщай...
Дяволе мой,
ще бъда... не ранена,
а мъртва.

Жена, неспособна да обича!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела Раденкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...