Седях в градината и беше пладне.
И книга се преструвах, че чета.
А той промъкваше се – сякаш да открадне
не праскови, а нечия душа.
Но като тръгваше с торбичка с праскови
и пламнал поглед в сините очи,
в които криеха се ангели и дяволи…
Тогава спрях го. Казах му – Мълчи…
Мълчи, недей, не казвай дума даже.
А вятърът шумеше в старите дървета.
И някой и за нас ли ще разкаже
като за Иво и Елисавета… ...