Седях в градината и беше пладне.
И книга се преструвах, че чета.
А той промъкваше се – сякаш да открадне
не праскови, а нечия душа.
Но като тръгваше с торбичка с праскови
и пламнал поглед в сините очи,
в които криеха се ангели и дяволи…
Тогава спрях го. Казах му – Мълчи…
Мълчи, недей, не казвай дума даже.
А вятърът шумеше в старите дървета.
И някой и за нас ли ще разкаже
като за Иво и Елисавета…
21 Март 2010
© Мария All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
