ScarletSun (Мария)
125 49
16.04.2010 г., 22:11 ч.

Крадецът на праскови 

  Поезия » Любовна
713 0 6

Седях в градината и беше пладне.

И книга се преструвах, че чета.

А той промъкваше се – сякаш да открадне

не праскови, а нечия душа.

 

Но като тръгваше с торбичка с праскови

и пламнал поглед в сините очи,

в които криеха се ангели и дяволи…

Тогава спрях го. Казах му – Мълчи…

 

Мълчи, недей, не казвай дума даже.
 А вятърът шумеше в старите дървета.

И някой и за нас ли ще разкаже

като за Иво и Елисавета…

21 Март 2010

© Мария Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??