16 апр. 2010 г., 22:11

Крадецът на праскови 

  Поэзия » Любовная
712 0 6

Седях в градината и беше пладне.

И книга се преструвах, че чета.

А той промъкваше се – сякаш да открадне

не праскови, а нечия душа.

 

Но като тръгваше с торбичка с праскови

и пламнал поглед в сините очи,

в които криеха се ангели и дяволи…

Тогава спрях го. Казах му – Мълчи…

 

Мълчи, недей, не казвай дума даже.
А вятърът шумеше в старите дървета.

И някой и за нас ли ще разкаже

като за Иво и Елисавета…

21 Март 2010

© Мария Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??