Край...
Нагласям се да съм ледено студена...
Няма да ме видиш отново да тръпна при всеки поглед твой...
Всяка капка милост и доброта в мен е заледена.
Сега си сам на кръстопътния завой.
Няма да ме видиш дори веднъж да се усмихна.
Не си струва, боли от миналото и горчи.
Няма да ти позволя да ми вземеш всичко, точно когато свикнах...
Моят среднощен кошмар всяка вечер си ти...
Ще ти говоря сякаш съм ти просто една позната.
Като всички онези от улицата, които любезно сваляш.
И за милост няма да си наведа за втори път главата.
Отново да се вредя в списъка ти, просто можеш да забравиш...
Ще съм онази, която винаги тайно си искал да бъда,
а не съм била от страх да не те загубя.
Сега и света, ако трябва ще обърна,
спомена от себе си завинаги да мога да прокудя.
Мечтаеше за смела, дръзка и секси...
Не бях такава преди, но сега съм.
Сега вече нямам предишните комплекси.
Вече на унижението затварям вратата отвън.
Е, не мисли, че пак ще се излъжа,
за поредна бройка няма да се харча.
Ще ми е трудно да те гледам, но само в началото...
Всяка болка с времето минава...
Ти ме оцени, когато ме загуби.
Бях твоя и те обичах с цялата си душа...
Но ти окови ми нахлузи,
и стъпка чистият пламък на любовта....
Край на доброто дете, което се плаши да те погледне.
Край на изражението, готово на всякакво съгласие.
Сега до теб само погледа, прикрит с омраза може да досегне.
Доста време ми трябваше да кажа "Край" на това препятствие...
Краят рано или късно идва...
Обичам ТЕ или не, няма вече значение...
С болката сърцето вече лесно свикна.
И пак те обичам, а се правя на безразлична...
Това е финалното ми заключение...
***
Край...
© Александра Матеева All rights reserved.
Поздравления!Пишешх страхотно! /6/ 
