Сълзите си изтривам с опакото на ръката.
Поглеждам през прозореца навън,
(за да не виждаш...)
Сменят се картина след картина,
привидно е недосънуван сън.
Помислих си, затворила очи:
И този път ли ще си тръгна тихомълком!?
(Край мен светът едва ли ще се завърти?!)
Нахлуват само тъжните ми мисли.
През стъклото.
И ако реша да тръгна ей така,
внезапно... И ако ли не съм ...