Край на вечните трохи
Имало една държава,
която е приличала на лъв.
Във нея, всеки имал крава,
имал също и юнашка кръв.
Имал къщичка със лозенце за вино.
Нива и бохча, коне, овце..
Небе си имал, истинско и синьо,
И въздух чист ухаещ на..небе
Агънцата му подскачали в обора.
Гъските пред портата навън.
Дечица малки тичали из двора.
Помня всичко, сякаш беше сън.
Как ухаеха тез бабини мекички.
Помния люлката на стария ни бор.
Събуждаше ни песента на птички,
обичахме си мирисът на тор.
Във всеки дом се гледаше прасе,
Слушах сутрин как петелът кукурига.
Баба месеше погачи две!
Че бяхме гладни, да ни стига.
Днес отдавна няма баби.
Селата ни приличат на ковчег.
Старец всеки може да ограби.
Живеем днес във златен век!
- Днес сме смарт- идиот ломоти,
Върхът сме на човешкия прогрес.
Ще станем скоро и полуроботи.
Във Давос го приели на конгрес..
Ще забравим за месото.
Ще снесем изкуствено яйце.
Ура и да живее ГМО ото!
Убито е последното прасе.
От днес минаваме на насекоми.
Сутрин глисти, а на обед скакалци.
Ще имаме по здрави хромозоми,
ако мезим вече със щурци.
Деликатесът ще е печени хлебарки.
Край на вечните трохи!
Хлебец, баници, попарки,
брашното ще е ларви на мухи.
Долу истинското мляко!
Забравете сиренце и скари.
Да ядеш инсекти толкова е яко.
Смутита от бръмбари с комари.
Изобщо влизаме в прекрасен свят.
Всеки ще е кашлящ, сополив,
но със технологиите плътно слят,
нямащ нищо, болен, но щастлив..
© Лебовски All rights reserved.
