Край огъня
Край огъня гаснещ прегръщам телата ни,
край него безропотно се смалявам,
и пак там пъклено, неусетно и тихо,
себе си чрез тебе побеждавам.
А битката е хладна и студена
и жаравата не може да ни сгрее,
да ни помогне с божествени мисли,
слабостите в нас да надживеем.
Край огъня залисана предричам
поредните падения и рани,
край него като вик откъснат,
разнася се гласът ми на талази.
Но огънят превърна се във пепел,
сега сме само сенки овъглени,
потърсихме във тъмното телата си,
но няма ги и тях сме си отнели.
И гледаме се странно наранени,
замлъкваме и дишаме смутени,
залъгвахме се с огъня в душите,
но той ни овъгли... сега тъмнеят дните.
© Силвия All rights reserved.
