Senni (Силвия)
162 1968
21.01.2008 г., 11:01 ч.

Край огъня 

  Поезия » Любовна
711 0 13

Край огъня гаснещ прегръщам телата ни,

край него безропотно се смалявам,

и пак там пъклено, неусетно и тихо,

себе си чрез тебе побеждавам.

 

 

А битката е хладна и студена

и жаравата не може да ни сгрее,

да ни помогне с божествени мисли,

слабостите в нас да надживеем.

 

 

Край огъня залисана предричам

поредните падения и рани,

край него като вик откъснат,

разнася се гласът ми на талази.

 

 

Но огънят превърна се във пепел,

сега сме само сенки овъглени,

потърсихме във тъмното телата си,

но няма ги и тях сме си отнели.

 

 

И гледаме се странно наранени,

замлъкваме и дишаме смутени,

залъгвахме се с огъня в душите,

но той ни овъгли... сега тъмнеят дните.

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??