Feb 21, 2019, 10:58 AM

Край Водното огледало

  Poetry » Other
450 0 0

 

                                                                    полски  

                                                               път         прашен                 

                                                         унила                  Извива

                                                      нишка                   

                                                      край

                                                       реката.

                                                                 В

                                                      постелка

                                            н                       от

                                        и     е             прашинки –

                                     с            в                 злато,

                                  в                 а                унило

                                      о          т                дреме

                                         в     а              полски

                                            а                  път.

                                            р             Към

                                            п     слънчевия

                                                        светъл

                                          пътя            кръг

                                        от                          се

                                    път                      стрелва

                                сънения                        ястреб

                                         и тегли     в маранята

 

 

 

 

 

 

Извива прашен полски път

унила нишка край реката.

В постелка от прашинки – злато,

унило дреме полски път.

Към слънчевия светъл кръг

се стрелва ястреб в маранята

и тегли сънения път

от пътя – право в синевата.

 

 

2.08.2000

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...