Край вълнолома
Тъжна китара
бледи струни
Спомен за лятна омара
и всичко помежду ни...
Остава само хубавото,
закотвено в ума ми
Тъжна китара
там,край вълнолома
пее за кораби
без спир,без умора
Дочаква и изпраща изгреви,
но лятото си отива
във всеки следващ залез...
А там,край вълнолома
и моята душа по малко умира
в размазана цветна мелодия,
струяща по бледите струни
Разказ за изпята история
китарата убива сладко душата,
а изгрева я топли
в на есента хладината
със солта в морето,в сълзите
солта на съдбата,
солта в раните,
издълбани от мечтите...
И отново тая тъжна китара
не спира изпята история,
пак я повтаря
с бледи струни,но силни акорди
Там,край вълнолома-
само сенки на кораби,
болящо-минорни...
бледи струни
Спомен за лятна омара
и всичко помежду ни...
Остава само хубавото,
закотвено в ума ми
Тъжна китара
там,край вълнолома
пее за кораби
без спир,без умора
Дочаква и изпраща изгреви,
но лятото си отива
във всеки следващ залез...
А там,край вълнолома
и моята душа по малко умира
в размазана цветна мелодия,
струяща по бледите струни
Разказ за изпята история
китарата убива сладко душата,
а изгрева я топли
в на есента хладината
със солта в морето,в сълзите
солта на съдбата,
солта в раните,
издълбани от мечтите...
И отново тая тъжна китара
не спира изпята история,
пак я повтаря
с бледи струни,но силни акорди
Там,край вълнолома-
само сенки на кораби,
болящо-минорни...
© Мирослава Грозданова All rights reserved.
