Край затревеното изворче

Comments

• 

  МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

  Жаждата е безсилието, което чувстваме, защото лятото си отива. Слънцето е по-слабо, а вятърът е студен. Не ни е достатъчна есенната топлина, искаме си лятото. Но него вече го няма. Това имах аз предвид 😃 В стихотворението не се говори за дъжд, това не е "Междувремието" ми, друго стихотворение е. Клиповете са подбрани по настроение, а не по буквално съдържание 😃 Моята лирическа няма опората, която има дамата във втория клип, уви.

  2023-09-09T09:11:56+03:00
• 

  yotovava (Валентина Йотова)

  жажда просветва - го усещам като първия есенен дъжд, който наквасва прегорелите вече листа
  жажда шуми - есенният вятър, чиято хладна ласка идва да успокои летните страсти
  Това имах предвид

  2023-09-09T08:59:42+03:00
• 

  МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

  Всъщност, и двата варианта описват едно и също явление, но от различни страни. Идва есен, носи мъгли и студени ветрове. Лятото постепенно залязва. Спира за малко в клоните на дървото, за да се стопли, но хладният вятър е обрулил повечето листа, безмилостно вие и разклаща клоните. Лятото не може да се задържи дълго и тупва в излинелите треви като угасващ златен плод. Слънцето просветва между свистящите клони, но силата му не е достатъчна. Водата на изворчето е покрита с опадали листа и проблясва с отражението на последните слънчеви лъчи. Ромоли и тъгува за отиващото си лято. Ако беше проза, щях да напиша нещо подобно, но това е стихотворение. Вятърът и водата шумят. Слънцето просветва между клоните и се отразява във водата. Двата глагола са равностойни. Затова ги оставих и двата. Квантово стихотворение 😃 Благодаря.

  2023-09-09T08:45:55+03:00
• 

  yotovava (Валентина Йотова)

  Хубаво е, и двата варианта носят различен смисъл.

  2023-09-09T06:44:53+03:00