IV
Обичам планината.
От там съм тръгнал някога, преди
да ме отвее вятърът
край морските разсърдени вълни.
Сега поех обратно
към първите си земни дни.
Взех със себе си приятелства,
надежди малко, малко вяра и мечти,
търпение и такт облякох си,
че може бяс по пътя да ме сполети.
Да имам нещо за разплата
с лоши хора – си скътах добрини.
Какво ли стана по-нататък?
За да видиш – ти лунната пътека извърви!
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
