Кралят на нощта
С криле на вихрогон, с един размах
препуска царствен кралят на нощта.
Без думи шепнех му: „Почакай…“
Не зная — оглушал ли бе. Не спря.
Изчезна в миг — в небесния сатрап,
в друг ли паралелен свят бе той,
попаднал в друга бездна без следа —
звездите отброяваха престоя му.
Тук свършва таз' космическа гонитба
за крал един, превърнат в герой,
завръщам се към земните дела
наново търся негово подобие.
В.Тасева
© Виктория Тасева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
