Красавицата и Звярът
Имам планове, Звяр, затова ти оставям бележка
да не тръгваш след мен. Този край е предречено тъжен.
Може би да си тръгна е подло и може би - грешка,
но поне ще е честно, а знаеш, не мога да лъжа.
Мое мило Чудовище, приказките не ме привличат -
да проспиш младините си, смятам, е доста глупаво.
Кой, кажи ми, с охота магарешка кожа облича,
или бърка за тумба джуджета казани със супа?
Кой спокойно приема капризите царски на някой
русоляв и суетен смелчага, покрит със пайети?
И защо (откъде-накъде!) се налага да чакам
в пуст дворец да ми бъде простено за скъсано цвете?
Куп безмислени жертви за край под условие „хепи” -
три дни яли и пили, а после живели безгрижно?
Тия приказки, скъпи ми Звяр, са наивно-нелепи.
А щастливият край, дето краят му се не вижда,
и към който се целят принцесите, белким улучат,
няма как да се сбъдне, щом няма щастливо начало.
Затова си отивам. Красавици - бол. Все ще случиш
на една, на която мечтите ù свършват във бяло.
© Ели All rights reserved.
"приказната" тематика е доста благодатна,мисля да опитам още няколко неща, ако не ме домързи. Поздрави. 
