Казваш, че съм ангел
и не знаеш откъде
при теб съм долетяла.
Но красотата моя
е като острието
на кинжала.
Блести на слънчевата
ярка светлина,
но кръв пролива,
щом спусне се нощта.
Била съм нежна и добра
даже най-невинната
в света,
по-красива и от пролетта,
ала студена и като дъжда,
но не ме сравнявай с роза
с бодли,
по-добре на нарцис
ме оприличи,
защото аз не мога
да обичам, но
пък свойта красота
най-искрено почитам.
© Галя Георгиева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
