plamenige (Господин Браунстоун) plamenige (Господин Браунстоун)
14
Feb 16, 2008, 12:43 AM

Красива Самота

  Poetry » Love
1.5K 0 2

Красива Самота

Нека прелетим през времето

да отидем на място по-добро

да бъдем вечно там

и да изживеем нашата мечта

ще бъдем само двамата скъпа

ще се отдадем на красива самота...

Нека прекосим океана

да отидем на другия бряг

ще оставим всичко зад гърба

ще пътешестваме в нашите души

това ще е пътешествието на любовта във вечността...

Нека запалим огън в пустошта

както огънят гори в нашите сърца

това ще бъде знак

символът на красивото кикога не умира

той ще отвори врата

ново пътешествие ни зове

то ще ни отведе

до величествената дълбина на любовната мисъл...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Господин Браунстоун All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0