Красива си...
Красива си... О Господи!... Красива,
красива си... с очите на сърна,
с теб слънцето си идва и отива
и завист пръска дивата луна.
Красива си... ах, колко си прекрасна,
и всеки ден е пролет, с цвят на люляк бял,
и как ме багриш само с усмивките си сластни,
любовен дъжд по мене сякаш е валял.
Красива си... магия си вълшебна -
букетче свежо утро в небесен океан,
аз всяка нощ ще идвам, кротко ще приседна
и щом ти се нагледам, ще тръгвам си засмян.
Очи не ще извърна... моя ненагледна,
по устни щом се втурна, не казвай че е сън,
не казвай че мечта е, целувка за последно,
звездите, виж, запалих, за тебе светят вън!
© Красимир Трифонов All rights reserved.
