Красиво
КРАСИВО
А тази нощ съм тъй красива.
Разпуснати коси смирено падат.
Потичат кротко в ласка мълчалива,
както се смирява водопадът.
А тази нощ съм тъй красива.
Като дете във твоята прегръдка
спокойна и мълчалива.
Сънят проскърцва с тихи стъпки.
И лунен лъч, той сякаш ореолен,
обгръща ни мистично,
пред чувствата си ням, полуразголен
не чувстваш щастието неприлично.
А този ден съм тъй красива.
Невероятно хубава, вълшебна.
Потъва в мен фалшивото,
изчезва и се губи дребното.
И ти си мъдър вече. Като бог.
В сърцето ти играй щастливо
онзи непресъхващ водоскок,
който ни поддържа живи.
© Албена Стефанова All rights reserved.
