Какво е красотата, ако не
поле със рози в казанлъшка пролет,
огряно от лъчи синьо море,
небе широко с ято птици в полет,
кокиче разтопило сняг през март,
планински извор с пъстри пеперуди,
смях на момиче страстен до пожар,
пълна луна полята с „изумруди“.
Какво е красотата, ако не
изгрева розов сред овошки с дюли,
дъжд непокорен, който ще се спре
и сътвори дъга в усмихнат юли!
© Данаил Таков All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
