Кратка среща привечер
Кратка среща привечер
... за което малко виновен
да се чувства покойният Д. Воев
Кажи ми ти, приятелю,
не сме ли ние
облачета пара
в студеното небе?
А когато ни застигне залезът,
ще се запалим в пурпурно и жар,
но всички пак ще бързат -
едва ли ще помахат със ръка...
Не сме ли хартиени лодчици
в поройна река?
Чия ръка ни пусна на шега?
Кой се смее на игра?
А щом дъждът се умори,
ще си почиваме,
омазани в калта -
на кашица, на белички петна...
Недей сега, недей така...
Не исках... честно...
Хей! Почакай!
Добре де, плачи,
ще почакам,
ще пресъхнат и твойте очи.
Не си ли ти във същата посока?
Да?...
Но искаш сам?...
Добре, но без да се обръщаш...
Няма да ти дам надежда!!!
Какво, по дяволите, търсиш тук?!!
Сам разнищвай свойта прежда,
беси се кротко... нито звук!
© Морис Лав All rights reserved.
