Nov 26, 2013, 10:56 PM  

Краткият полет

  Poetry
656 0 1

         Краткият полет

 

Като от гръм 

прогонена птица

долетях едва

под старата стряха.

 

Там те съзрях

сгушен в тъмата.

И... полетяхме двама

в неизвестна посока.

 

Следвахме полета си

под многоцветната дъга,

извисявахме се 

все по-нависоко.

 

Красива гледка

под нас се разстила,

не ме изпускаше

от погледа си за миг.

 

Но... пред нас

в далечината - скала.

Аз нямам сили

над нея да прелетя.

 

Да си починем -

ти в твоето гнездо...

аз под старата стряха

с ранено крило.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...